НАЦИОНАЛЕН ДОКЛАД
Подкрепа за психичното здраве на ромските общности в България
Настоящия доклад представя резултатите от изследването, проведено в рамките на проекта SASTIPE,
който има за цел да изследва и подобри качеството на услугите за подкрепа за психично здраве
на ромските общности в цяла Европа.
Националното проучване в България е проведено на терен от СДРУЖЕНИЕ ЗА ПРОГРЕСИВНА И
ОТВОРЕНА КОМУНИКАЦИЯ и от ЦЕНТЪР ЗА МЕЖДУЕТНИЧЕСКИ ДИАЛОГ И ТОЛЕРАНТНОСТ
“АМАЛИПЕ”, между месеците януари и март, 2025 г.
Теренното изследване се състои от онлайн въпросници и провеждане на интервюта с членове
на ромската общност, специалистите в сферата на психично здраве и ромски здравни
медиатори. Този комбиниран подход позволява цялостно разбиране на нуждите и
предизвикателствата свързани с психичното здраве, пред които са изправени ромските
общности, както и специфичните бариери, които здравните специалисти и медиаторите срещат
при предоставянето на качествени грижи и услуги.
Основните цели на проучването е да се идентифицират предизвикателствата и бариерите, които
възпрепятстват достъпа до услуги за психично здраве в ромската общност, както и да се
разработят персонализирани подходи за подобряване на тези услуги.
Резултатите са тревожни. Значителен процент от анкетираните ромски медиатори (30,4 %) споделят, че психичните проблеми са считани за слабост на
характера. Според мнозина темата е табу. Вместо да търсят психолог или психиатър, хората се затварят в себе си.
Към това се добавя и недоверието към здравната система. Мнозина споделят, че са се чувствали неразбрани и дори отхвърлени при досег с лекари. Липсата на културна чувствителност и негативният опит карат мнозина да се обърнат не към специалист, а към семейството или към традиционни вярвания.
Най-близо до общността са здравните медиатори. Те са връзката между ромите и системата, познават проблемите отвътре и могат да вдъхнат доверие. Но и самите те признават: не са достатъчно подготвени, когато става дума за психично здраве. Всички обаче са готови да се учат и искат повече знания и умения.
Докладът ясно посочва пречките: стигмата и социалната изолация, липсата на специалисти и ресурси, отсъствието на партньорство между медиаторите и психично-здравните услуги.
И все пак изводът е оптимистичен. Решения има. Психичното здраве трябва да бъде част от общите здравни програми. Медиаторите имат нужда от системни обучения. Кампании могат да разбият мълчанието и да дадат кураж на хората да търсят помощ. А партньорствата между общността, специалистите и неправителствените организации ще направят усилията устойчиви.
Защото психичното здраве не е лукс, а право. И защото всяка промяна започва от разговор. Ако този разговор започне днес, ромските общности могат да получат шанс не само за достъп до услуги, а за по-пълноценен и достоен живот.
Целият доклад може да намерите тук: Национален доклад