Анализ на проблема (нужди и проблеми на целевата група)

Психичните разстройства засягат всяка година повече от една трета от населението в Европейския регион и са много по-разпространени сред социално ранимите групи. Наемането на хора с психично-здравни проблеми варира между 18% – 30%, като най-ниските нива на трудова заетост са на лицата с психотични разстройства (Евростат 2010 г.). Нивата на самоубийствата в Европейския регион са много високи в сравнение с други части на света (средногодишен темп самоубийства 13.9 на 100 000). Освен това, хората с психични разстройства имат много по-висока смъртност в сравнение с общото население, като често умират по-млади. По данни от епидемиологични изследвания (ЕПИБУЛ) честите психични разстройства обхващат една пета от населението на нашата страна. Разпределени по вид те се подреждат така: тревожни разстройства (11,4%), афективни разстройства (6,2%), зависимости – 3,3%, личностови разстройства (1.1%). Стигматизацията и социалното изключване, които представляват едновременно рискови фактори и последици от психичните заболявания, могат сериозно да възпрепятстват заявката за психична помощ и лечение. Смята се, че последиците на стигмата – проявите на дискриминация – са много по-сериозни от преките последици на самото психично разстройство. Хората с психично-здравни проблеми имат трудности с намирането на жилище; безработицата е огромен проблем за тях – работодателите най-често просто отказват да вземат на работа хората с психични проблеми; рязко намаляват вероятността човек да сключи брак; хората често губят старите си приятелства и трудно създават нови, социалната изолация, включително от страна на роднините, е една от последиците на стигмата. Хората с психични заболявания получават по-малко на брой и с по-ниско качество здравни и социални услуги. Стигмата може да допринесе за промяна на хода на заболяването в негативна посока, заради стреса, който стигматизираният индивид изпитва. Стресът може да допринесе за рецидив на заболяването или за по-тежкото му протичане. Според съветника на Световната здравна организация по психично здраве за Европа Мат Мюен България може да ползва позитивния опит на по-напреднали страни, за да въведе нови практики за отношение към психично болните.

Диагнозата „психично-болен” в България е присъда. Съществуват ред негативни представи за хората с психично-здравни проблеми, които дават основание на стигматизиращото отношение: Хората с психични заболявания са опасни; те са склонни към насилие, могат да рушат, нараняват и даже да убиват; психичните болести не се поддават на лечение; лекарствата и психотерапията са безполезни или дори вредни; хората с психични заболявания не могат да носят отговорност за своето поведение; те трябва да бъдат третирани като непълноценни в това отношение индивиди, за които се полагат грижи, но на които не може да се разчита пълноценно да се грижат сами за себе си; те не могат да оцелеят извън психиатричните болници, социалните домове и грижите на близките си и много други подобни митове и предразсъдъци. Включването на хората с психични заболявания в категорията на “различните” предизвиква негативна дискриминация.

Хората с психични проблеми възприемат съществуващите към тях нагласи и започват сами да ограничават поведението си, те сами се дискриминират. Роднините и приятелите също страдат от стигма, заради връзката си с човек с психично-здравен проблем.

Хората се изправят непрекъснато пред предизвикателства, за които не се чувстват достатъчно подготвени. Анализите сочат, че са необходими кампании и действия срещу стигматизацията в училищата и на работното място с цел да се благоприятства интегрирането на лицата страдащи от психични разстройства, въвеждане на услуги за психично здраве, които са добре интегрирани социално и поставяне на индивида в центъра на грижите, окуражаване социалната интеграция на лицата, страдащи от психични  заболявания, позволявайки им да имат по-лесен достъп до работните си места, до обучения и до адаптирани програми за обучение. Смята се, че още по-добър резултат се постига, ако хора със и без психично-здравни проблеми работят заедно в рамките на анти-стигма кампания. Настоящият проект предвижда срещи и съвместна работа, с доказания в практиката метод за включване на младежи и мотивирани студенти.

Друг беспорен механизъм е използването на медиите за масирани кампании и проектното предложение го предвижда. Важна част от медийните кампании е и работата със самите журналисти, склонни да акцентират върху привличащите вниманието аспекти на психично-здравните проблеми, най-вече – насилието. Проектът, чрез насочените към журналисти фасилитиране и информация, ще постигне по-балансирано отразяване на психично-здравните проблеми.

По отношение на психичното здраве, от уязвимите групи са и ромите. Специфики носят и другите малцинства в страната, вкл. и бежанците и имигрантите. Непознаването и несъобразяването с културните различия и традиции на тези групи от населението са част от причините тези групи да прибягват към методите на самолечението. По традиция ромското население не обръща съществено внимание на грижата за психичното здраве. Проектното предложение предвижда съобразяване на инструментите за превениране и борба със стигмите с особеностите на тези целеви групи.

Основите на психичното здраве се поставят още в първите години на живота, поради което промоцията на психичното здраве сред младите и в образователната система са заложени в дейностите на проекта. Предвидената програма за провеждане в училищата в страната, разработена на база проведеното изследване в училища и добрите норвежки практики, ще постигне намаляване на предразсъдъците и дискриминиращото поведение при подрастващите, както и подобряване на познанията за това кога и къде да се потърси помощ при проблем и как да се помогне на приятел, съученик.

Дейностите в проекта ще постигнат промяна в обществото, то ще бъде приучено да живее с проявите на психичните заболявания и да се справя с тях.