На 12.12.2019 г. се проведе Конференция „Психичното здраве и NEET`s“ за представяне на първи данни от изследването за психично здраве при младежите, които не работят и не учат, както и фокус групи с работодатели и дълбочинни интервюта с близки и семейства на младежите.
Проектът LIKE изследва нарастващия дял на млади хора във възрастта между 15 – 29 години с психични проблеми, които не работят и не учат. Проучването е проведено в периода 20 юли 20 септември 2019 г. върху представителна извадка на населението в страната от 726 респонденти в столицата, областни градове, както и в регионални малки градове и села в България.
Изследването на терен е осъществено с въпросник, който включва демографска част и специфични въпроси, свързани с начина на живот, трудовия статус, психологичните нагласи, семейни отношения, окръжаваща среда, източници за информираност, здравословно състояние и др. Получената от проучването информация ще подпомогне предлагането на възможности за активно приобщаване към заетост и по-пълноценно участие на младите хора в обществото.
С най-висок процент са проучените лица със средно образование – 47.8 %. Следвани от младежите с висше – 29.5 %, с основно – 17.1 % и с начално 4 %. Без завършена степен на образование са 1.7 %. В болшинството си целевата група е завършила средно образование като относително висок дял – около половината от запитаните, а близо 1/3 са със висше. В голямата си част безработните младежи, които не са ангажирани в обучение са образовани и въпреки това са извън пазара на труда.
Психологически характеристики
На въпроса, свързан с естеството на личните проблеми, най-висок процент (37,5%) са посочили че това е „несигурност“. Тук прави впечатление, че лицата, посочили някакъв тип психично разстройство, депресивност и тревожност заемат сериозен дял от изследваните – по около 30 % за всяко от посочените разстройства. Ако към се прибавят хранителните разстройства и зависимостите ще се оформи значителен дял на психични проблеми които обясняват и водещото чувство за несигулност като причина за личните проблеми.
Семеен статус
Половината от респондентите – 49%, от младите хора между 15 и 29 години, живеят с родителите си. Липсата на достатъчно финансови средства за посрещане на ежедневните нужди принуждава младите хора да отлагат отделянето от родителите. Както и други изследвания показват, бедността при децата и младежите е в пряка зависимост от бедността на родителите – това е т.нар. „междупоколенческа бедност“ или „наследяване на бедността между поколенията“.
Изводи и обсъждане на получените данни
Резултатите от анкетното проучване очертават специфичен профил на таргетната група. Анализът на данните показва, че в търсенето на причини за социалната дезазаптация, която се наблюдава в тази група основната причина е липсата на мотивация за активен живот, интеграция в социалната среда и личностово развитие. Тази липса на мотивация е породена от комплекси причини като на първо място се очертава характерен психологически профил на млад човек, без амбиции, примирен с икономическото състояние в което се намира, но с намерения за активност в някакво отдалечено от настоящето време. Повечето от тези младежи живеят с родителите си, което дава своя отпечатък върху тяхната социализация. Техният свят е малко или повече затворен, ограничен в семейството и близкото обкръжение на връстници (вероятно в същата ситуация като тях самите). Техният хоризонт на мечти и интереси е относително ограничен. Източниците на информация за тях не се простират отвъд непосредствената среда в която живеят, а оттам това ограничава техните интереси и намерения за бъдеще.
Причините за това състояние са комплексни, но една голяма част от тях се дължи на някакво психологическо неблагополучие от кръга на тревожностовите разстройства и умерени депресивни състояния. С увеличаването на периода на безработица се увеличава вероятността от употреба на ПАВ или алкохол. Ако при безработните млади хора до 1 година всеки десети е в групата на употребяващите, то при тези, които са безработни между една и пет години, или повече от пет години, това вече са двама от десет. Липсата на работа, респ. социална среда води до затваряне във виртуална реалност. Всеки десети от младежите, които нито учат, нито работят, с период на безработица до една година, осъзнава като личен проблем зависимостта си от интернет и социалните мрежи.
В заключение, проблемите на младите хора, които се очертават от това изследване са на първо място от психологичен и културологичен характер. Социално-икономическите фактори и здравословното състояние са по-скоро вторични феномени, макар тяхното взаимодействие в хода на житейската кариера да е съществено. Това поставя въпроса за интервенции, които да са насочени предимно в посока на възпитанието и образованието на тези млади хора, както и въздействия насочени към семейната среда, която макар и подкрепяща, се оказва неспособна да преодолее базисната пасивност и липса на житейска мотивация на тези хора. Създаването на мотивираща социална среда ще бъде ключов фактор за преодоляване и разкъсване на създадените порочни кръгове при по-голямата част от анкетираните млади хора. В този смисъл целите, които проектът си поставя както и предвидените интервенции напълно съвпадат с находката от изследователската фаза и би могло да се очаква, че ще бъдат адекватни и ефективни.
Изследването е първа фаза от проект „L.I.K.E. – Инвестициите в живота са ключ към заетостта“, финансиран от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия през Фонда за младежка заетост на ЕИП.
Презентациите на експертите може да видите тук:
Албена Дробачка, ръководител на проект „L.I.K.E. – Инвестициите в живота са ключ към заетостта“
„Откриване на конференцията и въведение“
доц. д-р Христо Хинков, експерт към проекта, психиатър, директор на националния център по обществено здраве и анализи
„Причини за слабата интеграция на целевата група на пазара на труда: гледна точка на работодателите„
д-р Вяра Ганчева, експерт към проекта, социолог, Институт за изследване на обществата и знанието – БАН.
„Жизнени стратегии и перспективи на NEEТ’s (нито работещите, нито учещите младежи)“
Елка Божкова, клиничен психолог УБ „Александровска“, Психиатрична клиника – психотерапевт, експерт към проекта
„Парадоксите в младежката безработица„
д-р Юри Кацаров, експерт към проекта, клиничен психолог, отговорник отдел „Консултативна дейност“ в ПИЦ по проблемите на наркоманите
„Удовлетвореност в живота и осъзнатост на нуждата от лична промяна на NEEТ’s“
д-р Цветелина Петкова, експерт към проекта, психиатър, Център за психично здраве, дир. на ПИЦ по проблемите на наркоманите към Столична община