Транснационален доклад
Психичното здраве на ромските общности в България, Гърция и Румъния
Настоящия доклад представя обощени резултати от проведени идентични изследвания в рамките на проект SASTIPE в три държави: България, Гърция и Румъния. Проучването, проведено в рамките на проекта SASTIPE, има за цел да изследва и подобри качеството на услугите за подкрепа за психично здраве на ромските общности в цяла Европа.
Националното проучване в България е проведено на терен от СДРУЖЕНИЕ ЗА ПРОГРЕСИВНА И ОТВОРЕНА КОМУНИКАЦИЯ и от ЦЕНТЪР ЗА МЕЖДУЕТНИЧЕСКИ ДИАЛОГ И ТОЛЕРАНТНОСТ “АМАЛИПЕ”, между месеците януари и март, 2025 г. Докладът събира резултати от национални проучвания, включващи анкети, фокус групи и консултации с ромски здравни медиатори, специалисти по психично здраве и представители на общностите.
Ромското население в Европа продължава да се сблъсква със значителни социални неравенства в жилищното настаняване, образованието и заетостта. Според данни на Агенцията за основни права на ЕС от 2022 година седемдесет процента от ромите живеят в лоши жилищни условия, а осемдесет и седем процента – в пренаселени домакинства. Само двадесет и два процента от младите роми завършват средно образование, срещу осемдесет и три процента сред връстниците им от общото население. Едва четиридесет и един процента от възрастните роми имат платена работа, спрямо седемдесет и един процента от общата популация. В областта на здравето ромите живеят средно с десет години по-малко, като достъпът им до здравни и психично-здравни услуги е ограничен поради бедност, липса на здравни осигуровки, дискриминация и стигма.
Сред факторите за уязвимост се открояват безработица, бедност, дискриминация и социална изолация. В Гърция основно се изтъкват лошите жилищни условия, а в Румъния – травмите и липсата на работа. В България най-често се съобщава липса на знания как да се потърси помощ.
Една трета от респондентите споделят, че са били обект на дискриминационно отношение в здравната система. Специалистите по психично здраве и здравните медиатори отбелязват ниско ниво на информираност в общностите и наличие на стигма, като много от тях не са преминали обучение по интеркултурна компетентност. Над половината от професионалистите рядко или никога не работят съвместно със здравни медиатори, въпреки доказаната важност на това партньорство.
Докладът предлага конкретни насоки за подобряване на достъпа до психично-здравни услуги. Може да го намерите тук: Транснационален доклад