Безработицата сред хората с психични проблеми се превръща в едно от най-големите предизвикателства (според прогнозата на Световната здравна организация – сега всеки 1 на 3, а през 2025 г.- 1 на 2,5 ще страда от психично заболяване) не само в Европа, но и по света. България е една от страните в ЕС с най-високи нива на младежка безработица и с най-сериозните проблеми в сферата на психичното здраве (Евростат, НСИ). Няма разработени специализирани подходи за подкрепа и помощ в наемането на работа на младежи и хора в трудоспособна възраст с психични проблеми, както липсват такива мерки и за наставниците им.
Наемане на хора с психично-здравни проблеми в ЕС варира между 18% – 30% (Евростат). За България липсват данни за заетостта на лицата с психични увреждания. Предположенията са, че е значително по-ниска от средноевропейската, с нищожен брой работещи на конкурентния пазар на труда. Броят на регистрираните като безработни лица с увреждания през месец юни 2023 г. е само 9 903 лица. Делът на лицата с увреждания в общата структура на безработните заема 6.9% (при 6.9% през май 2023 г. и 6.6% през юни 2022г.). Делът на безработните с увреждания над 50 г. в групата на лицата с намалена работоспособност е най-голям – 65.2%.Със средно образование са 57.5% от лицата с увреждания /5 691 лица/. С висше образование са само 1 081 лица. Професионалната им структура е представена с голям дял на лицата без квалификация и специалност (44.9%) или 4 442 лица и тези с работническа професия (32.4%) или 3 209 лица.
Според Стратегията за правата на хората с увреждания за периода 2021—2030 г. заетостта на хората с увреждания, вкл.психически, е приоритетна област, изискваща съответни финансови ресурси. Нейната визия е свързана със създаването наусловия за пълноценно интегриране на хората с психически увреждания в икономическия и социален живот на страната. Това все още не се постига поради липса на достъп до подходящи форми на подготовка, информация и среда за трудова реализация. Участието в заетостта и насърчаване на достъпа до качествени и устойчиви работни места е най-добрият начин за осигуряване на икономическа самостоятелност и социално приобщаване. Разликата в трудовата заетост между хората със и без увреждания продължава да бъде голяма: трудовата заетост при хората с увреждания е по-ниска, те са засегнати по непропорционален начин от безработицата и напускат пазарите на труда по-рано.
Проектът „Качи се във влака на живота“ съответства на приоритетите, заложени в Стратегията за правата на хората с увреждания за периода 2021—2030 г., като насочва усилия към подпомагане на заетостта сред хората с психични увреждания и предлага специализирани подходи за подкрепа и обучение за постигане на устойчива трудова реализация и професионално развитие, икономическата самостоятелност, включеност и интеграция. Осигурената заетост позволява на хората с увреждания да се чувстват достойни и пълноценни граждани, а на работодателите – да реализират ефективно ползите от специалните им възможности.